Да кажете на децата „Ще се местим“ е точно на първо място в списъка на трудните неща, за които трябва да се говори. Казвате „Ще се местим“ и без значение колко внимателно го формулирате, те чуват някаква вариация на „Домът и приятелите ми се отнемат от мен“. Ето няколко съвета как да направите преместването с деца по – малко стресиращо.
Кажете им рано. Вместо да оставяте децата да се притесняват какво се случва, съобщете им веднага след вземането на решението. Съберете всички заедно, за да можете да им кажете наведнъж, а не на един по един. Най-важното е да кажете на децата си, преди да информирате роднини и хора, които не са членове на семейството. Последното нещо, което искате, е децата Ви да научат, че се местят в друга държава от някой друг, освен от Вас.
Освен ако семейството Ви няма редовни семейни срещи, най-добре е да изберете обикновен момент – след вечеря или в събота сутрин. По този начин идеята за непривична семейна среща няма да се превърне в нещо, което само по себе си предизвиква безпокойство. И е най-добре да им го кажете у дома, а не на публично място, за да могат да реагират.
Това, което казвате, и начинът, по който го казвате, наистина имат значение, така че бъдете позитивни. „Преместваме се, защото получих наистина страхотно предложение за работа“ звучи много по-добре, отколкото „Компанията ми мести работата ми“. Може да е полезно да се договорите предварително какво ще кажете. Уведомете ги, доколкото можете: Къде ще се преместите, кога ще се случи преместването и защо. Ако има пропуски в това, което знаете, уверете ги, че ще ги уведомите веднага щом разберете. И им дайте да разберат, че решението е окончателно; и обратно, ако има само вероятност да се преместите, изчакайте, докато не знаете със сигурност.
Дайте им причина да се радват на преместването, дори ако и те са разстроени. Говорете за това защо преместването ще бъде полезно за семейството. Може би ще сте по-близо до баба и дядо или ще можете да ходите по-често на плаж.
Оставете ги да се разстроят. Очаквайте сълзи и затръшнати врати. Отговаряйте на въпросите им честно и позитивно. Признайте, че да, несправедливо е, че трябва да напуснат приятелите си, но ги уверете, че ще намерят нови. И очаквайте, че те ще използват преместването като начин да поискат кученца, котенца или скъпи играчки. Помнете, че всичко, което им обещаете, ще трябва да изпълните, така че не давайте обещания само за да спрете пристъп на гняв или надуване.
С напредването на преместването ги информирайте за новостите. Дайте да се разбере, че се местите като семейство, и включете всички деца, освен най-малките (под пет години), в планирането, опаковането, търсенето на нова къща и разопаковането. Позволете им да участват в планирането на пътуването до новия щат и ги помолете да изберат специални неща, които да правят, след като пристигнете.
Най-важното е да успокоите страховете им от ново училище и да им помогнете да намерят начини да поддържат връзка с приятелите си. Ако сте имали опит с преместването като дете, споделете го с тях, особено щастливите моменти от историята. Колкото повече успеете да ги накарате да почувстват, че се грижите за тях, толкова по-лесно ще бъде преместването за всички Вас и толкова по-бързо децата Ви ще се адаптират към новия си живот.